15 дек. 2005 г., 18:19

* * * * *

1K 0 0

Разкъсам ли плътта си през гърдите
гробовна паст ще зейне вместо тях
и пепел от горелите молитви
ще посипе пръстите ми.
Леденеят дланите ми, посърнали са устните,
все по-бледнеят хлътналите ми страни,
виждам - все по-слепи са очите ми
и все по-мъртвешки гаснат те.
Безсмъртно-смъртна е душата ми,
гърдите ми са нейните олтар и гроб,
пред които плахо съм се молила,
и които гневно съм проклинала.
Сега остана само полъх
от някакво безчуствено море,
парченца от мозайка, разпилени,
изгубени, раздадени, сломени - чужди светове.
Дочувам вой далечен,
вълчи вой, вой на вълни,
на чайки, на самотници
и иска ми се, ако можех,
претворявайки го в песен,
душата си да съживя...
А вашите души...къде са...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...