* * *
758
0
0
Утринно сияние топи нощния мрак.
Черни облаци отплават в тъмнината.
Жадни очи търсят простора пак.
Ах, нека това не е излюзия.
Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта,
изплетени от радост и тъга.
Изправен пред най-красивия залез, аз не чувам тишината.
Искам да съм вятър - да чувствам свободата.
Аз имам си мечта - изплетена от радост и тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Георгиев Все права защищены
