31 мар. 2014 г., 00:35  

* * * 

  Поэзия » Философская
508 0 0

Утринно сияние топи нощния мрак.

Черни облаци отплават в тъмнината.

Жадни очи търсят простора пак.

Ах, нека това не е излюзия.

Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта,

изплетени от радост и тъга.

Изправен пред най-красивия залез, аз не чувам тишината.

Искам да съм вятър - да чувствам свободата.

Аз имам си мечта - изплетена от радост и тъга.

© Иван Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??