* * *

way (Иван Георгиев)
7 2

31.03.2014 г., 0:35 ч. 2014-04-06T22:55:25+03:00

Поезия » Философска

527 0 0

Утринно сияние топи нощния мрак.

Черни облаци отплават в тъмнината.

Жадни очи търсят простора пак.

Ах, нека това не е излюзия.

Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта,

изплетени от радост и тъга.

Изправен пред най-красивия залез, аз не чувам тишината.

Искам да съм вятър - да чувствам свободата.

Аз имам си мечта - изплетена от радост и тъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.