* * *
756
0
0
Утринно сияние топи нощния мрак.
Черни облаци отплават в тъмнината.
Жадни очи търсят простора пак.
Ах, нека това не е излюзия.
Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта,
изплетени от радост и тъга.
Изправен пред най-красивия залез, аз не чувам тишината.
Искам да съм вятър - да чувствам свободата.
Аз имам си мечта - изплетена от радост и тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Георгиев Всички права запазени
