Mar 31, 2014, 12:35 AM  

* * * 

  Poetry » Phylosophy
451 0 0

Утринно сияние топи нощния мрак.

Черни облаци отплават в тъмнината.

Жадни очи търсят простора пак.

Ах, нека това не е излюзия.

Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта,

изплетени от радост и тъга.

Изправен пред най-красивия залез, аз не чувам тишината.

Искам да съм вятър - да чувствам свободата.

Аз имам си мечта - изплетена от радост и тъга.

© Иван Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??