Смаляваха се с всеки ден мечтите,

изгасваше полека всеки плам

и някак вмъкваше се тайно

заради безсилието страшен срам.

Учители истински, с години шлифовани,

в живота посадили не една върба,

показват, че от нравствена умора

велики умове прекършвали своята съдба,

не познали истинската сила на живота,

избрали само със своите таланти

да вършат наистина велики дела,

пропуснали са нещо важно.

Не може да направиш нищо само с ума си,

понякога са нужни и дела,

дори и нещо малко да се стори,

ще е от полза, важен е и един.