1 мар. 2017 г., 00:43

***

646 0 0

Смаляваха се с всеки ден мечтите,

изгасваше полека всеки плам

и някак вмъкваше се тайно

заради безсилието страшен срам.

 

Учители истински, с години шлифовани,

в живота посадили не една върба,

показват, че от нравствена умора

велики умове прекършвали своята съдба,

 

не познали истинската сила на живота,

избрали само със своите таланти

да вършат наистина велики дела,

пропуснали са нещо важно.

 

Не може да направиш нищо само с ума си,

понякога са нужни и дела,

дори и нещо малко да се стори,

ще е от полза, важен е и един.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СИНЬО ЛЯТО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...