1.03.2017 г., 0:43

***

645 0 0

Смаляваха се с всеки ден мечтите,

изгасваше полека всеки плам

и някак вмъкваше се тайно

заради безсилието страшен срам.

 

Учители истински, с години шлифовани,

в живота посадили не една върба,

показват, че от нравствена умора

велики умове прекършвали своята съдба,

 

не познали истинската сила на живота,

избрали само със своите таланти

да вършат наистина велики дела,

пропуснали са нещо важно.

 

Не може да направиш нищо само с ума си,

понякога са нужни и дела,

дори и нещо малко да се стори,

ще е от полза, важен е и един.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СИНЬО ЛЯТО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...