22 апр. 2008 г., 08:14

* * * 

  Поэзия » Белые стихи
671 1 13
Тази вечер не бързай да тръгваш.
И не вземай последно решение.
Забрави ли, че днес
не ще да е...
утре. Преспи.
А утре, сутринта...
Премислил своя свят,
макар насън, ще преоткриеш
себе си, и мен, нали?!
И може би,
ще се повторим в щрих
отново същите,
но малко, все пак, по-различни...
Графити... в сиво?!
... Цветни сънища
и сиви полуделници
не искам,
защото нетипично
ще се събудим с изгрева
и звън на някакъв часовник
в пясъчната пустош
ще отмери онзи труден час,
от нищото, делейки времето на две -
към себе си, към нас...
Или със право - пак да се завърнеш,
осмислил голата (не) истина
за болката, която е... различна.
Но твърде e типична.
Не казвай, че изхвърлил си  
красивите моменти...
Зная, че ги пазиш непокътнати
като очите си,
във онзи прашен скрин...
Където съхраняваш и до днес
мечтите си, детинските...
И потребна или не,
любовта ни
не е фалшива като утринна мъгла.
Развиделява се...
Тепърва ще се видим отразени
върху първия слънчев лъч,
дръзнал да погали земята,
върху която тъпчем...

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??