* * *
И не вземай последно решение.
Забрави ли, че днес
не ще да е...
утре. Преспи.
А утре, сутринта...
Премислил своя свят,
макар насън, ще преоткриеш
себе си, и мен, нали?!
И може би,
ще се повторим в щрих
отново същите,
но малко, все пак, по-различни...
Графити... в сиво?!
... Цветни сънища
и сиви полуделници
не искам,
защото нетипично
ще се събудим с изгрева
и звън на някакъв часовник
в пясъчната пустош
ще отмери онзи труден час,
от нищото, делейки времето на две -
към себе си, към нас...
Или със право - пак да се завърнеш,
осмислил голата (не) истина
за болката, която е... различна.
Но твърде e типична.
Не казвай, че изхвърлил си
красивите моменти...
Зная, че ги пазиш непокътнати
като очите си,
във онзи прашен скрин...
Където съхраняваш и до днес
мечтите си, детинските...
И потребна или не,
любовта ни
не е фалшива като утринна мъгла.
Развиделява се...
Тепърва ще се видим отразени
върху първия слънчев лъч,
дръзнал да погали земята,
върху която тъпчем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Добро изпълнение.!