purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
15 июл. 2012 г., 22:27

* * * 

  Поэзия » Любовная
536 0 7

 

* * *

 

Неволно счупих мойто слънце през нощта

и то на сутринта не ме погали със очите си.

Едва ли някой може да ме утеши сега,

когато вече няма да вие снага дъгата бисерна?

 

Така невръстните деца, без никаква вина,

събарят гнездата на невинни птици.

 

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Издържан идея и добре написано!
  • Всичко е поправимо, щом обич има! Ето нещо от мен:

    Парченцата от слънцето ще събереш
    едно със друго ще ги залепиш,
    то с обич над дъгата ще поспре,
    и извора на мъката ще пресуши...

    Благодаря ти, че ме провокира! Бъди все така вдъхновен, Ангел!
  • Та кой и кога не би се усмихнал на невръстното дете с чиста душа?!
  • Тез очи колко са важни, те галят нежно!
    Понякога грешим невинно, като децата!
    Не го мисли много, все някой ще те погали с очите си!
    Ти просто трябва да погледнеш!
    Много ми хареса!
  • ...!
  • Bез слънце няма нищо.Пази си чупливите неща,Ангел...
    Харесах!
    Поздрав!
  • Хареса ми!Поздрав
Предложения
: ??:??