* * *

Poesía » De amor

688 0 7

* * *

Неволно счупих мойто слънце през нощта

и то на сутринта не ме погали със очите си.

Едва ли някой може да ме утеши сега,

когато вече няма да вие снага дъгата бисерна?

Така невръстните деца, без никаква вина,

събарят гнездата на невинни птици.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mamontovo-dyrvo (Бенчо Стефанов)

Издържан идея и добре написано!

2012-07-18T23:22:38+03:00
kampanula (Татяна)

Всичко е поправимо, щом обич има! Ето нещо от мен:

Парченцата от слънцето ще събереш
едно със друго ще ги залепиш,
то с обич над дъгата ще поспре,
и извора на мъката ще пресуши...

Благодаря ти, че ме провокира! Бъди все така вдъхновен, Ангел!

2012-07-16T20:07:05+03:00
Eia (Росица Танчева)

Та кой и кога не би се усмихнал на невръстното дете с чиста душа?!

2012-07-16T14:57:36+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Тез очи колко са важни, те галят нежно!
Понякога грешим невинно, като децата!
Не го мисли много, все някой ще те погали с очите си!
Ти просто трябва да погледнеш!
Много ми хареса!

2012-07-16T14:31:37+03:00
elenasim1 (Елeна)

...!

2012-07-16T10:32:44+03:00