Jul 15, 2012, 10:27 PM

* * *

  Poetry » Love
686 0 7

 

* * *

 

Неволно счупих мойто слънце през нощта

и то на сутринта не ме погали със очите си.

Едва ли някой може да ме утеши сега,

когато вече няма да вие снага дъгата бисерна?

 

Така невръстните деца, без никаква вина,

събарят гнездата на невинни птици.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Издържан идея и добре написано!
  • Всичко е поправимо, щом обич има! Ето нещо от мен:

    Парченцата от слънцето ще събереш
    едно със друго ще ги залепиш,
    то с обич над дъгата ще поспре,
    и извора на мъката ще пресуши...

    Благодаря ти, че ме провокира! Бъди все така вдъхновен, Ангел!
  • Та кой и кога не би се усмихнал на невръстното дете с чиста душа?!
  • Тез очи колко са важни, те галят нежно!
    Понякога грешим невинно, като децата!
    Не го мисли много, все някой ще те погали с очите си!
    Ти просто трябва да погледнеш!
    Много ми хареса!
  • ...!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...