Морето ме прегърна до забрава
сред дюните със пясъчни очи,
а аз поисках да остана -
човек съм и раздалята боли.
Отпуснах се, предадох му живота,
че бяха сто години самота,
и уморена всяка нощ да плача,
потънах сред последната вълна.
Намериха ми тялото пред утро,
огряваше го първата зора
и казаха, че съм умряла,
а бях останала при любовта.