Азазел (Неличка)
42 117
8.07.2012 г., 9:58 ч.

* * * 

  Поезия
1491 2 1

Морето ме прегърна до забрава
сред дюните със пясъчни очи,
а аз поисках да остана -
човек съм и раздалята боли.

Отпуснах се, предадох му живота,
че бяха сто години самота,
и уморена всяка нощ да плача,
потънах сред последната вълна.

Намериха ми тялото пред утро,
огряваше го първата зора
и казаха, че съм умряла,
а бях останала при любовта.

© Неличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??