***
Не
няма
никаква
утеха
за този днешен ден.
Над притихналите стрехи
бледнее сам съвсем.
И сълза,
от мъка не изтрива.
Сълза,
от обич - вик.
Той
просто си отива
обезверен до миг.
Зад хоризонта ще премине
и ще угасне там,
без дата сякаш
и без име
живян и неживян.
А споменът,
който ще остави,
дълго,
дълго ще горчи -
като утринна
жарава,
във изгаснали очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Кънчев Все права защищены
Честита Нова Година!