milkokanchev62 (Милко Кънчев)
27 286
31 дек. 2013 г., 17:34

*** 

  Поэзия
645 0 6

Не
няма
никаква

утеха
за този днешен ден.
Над притихналите стрехи
бледнее сам съвсем.

И сълза,
от мъка не изтрива.
Сълза,
от обич - вик.
Той
просто си отива
обезверен до миг.

Зад хоризонта ще премине
и ще угасне там,
без дата сякаш
и без име
живян и неживян.

А споменът,
който ще остави,
дълго,
дълго ще горчи -
като утринна
                          жарава,
във изгаснали очи. 

© Милко Кънчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??