Не
няма
никаква
утеха
за този днешен ден.
Над притихналите стрехи
бледнее сам съвсем.
И сълза,
от мъка не изтрива.
Сълза,
от обич - вик.
Той
просто си отива
обезверен до миг.
Зад хоризонта ще премине
и ще угасне там,
без дата сякаш
и без име
живян и неживян.
А споменът,
който ще остави,
дълго,
дълго ще горчи -
като утринна
жарава,
във изгаснали очи.
© Милко Кънчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Честита Нова Година!