***
Не
няма
никаква
утеха
за този днешен ден.
Над притихналите стрехи
бледнее сам съвсем.
И сълза,
от мъка не изтрива.
Сълза,
от обич - вик.
Той
просто си отива
обезверен до миг.
Зад хоризонта ще премине
и ще угасне там,
без дата сякаш
и без име
живян и неживян.
А споменът,
който ще остави,
дълго,
дълго ще горчи -
като утринна
жарава,
във изгаснали очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Кънчев Всички права запазени
Честита Нова Година!