1 ЧОВЕШКИ ЖИВОТ = 1 ЦАРЕВИЦА

                                     Почивай в мир, К. Г.

Рано го в трудност живота повлече

да работи като вол, за да се храни.

Не беше му никак лесно, човече.

Но правда и чест знаеше да брани!

С бурна жажда за живот бе благословен.

Лоялност и смелост знаеше какво са.

Впускаше се в приключенията невинен и вдъхновен,

преди куршумът гърлото му да жигоса.

За една шибана царевица загина младежът!

Дваж умря, затуй че отиде си на младини.

Несправедливо е! Като животно уби го гърмежът

на пушката, що я има оня, дето ще живее до старини!

Не е честно един да живее и да стреля на воля,

а друг да умре млад и да е живял в неволя!

Но тъкмо това допусна съдбата, тъй безмилостно “правдива”

- смърт да покоси младежа, но не на фронта, а в царевична нива.

Няма надежда в света глупешки!

На една царевица се равнява животът  човешки!

И защо ли светът съществува,

щом човешкият живот  една царевица струва?

ПП: Стихотворението е написано по действителен случай