1 ЧОВЕШКИ ЖИВОТ = 1 ЦАРЕВИЦА
Почивай в мир, К. Г.
Рано го в трудност живота повлече
да работи като вол, за да се храни.
Не беше му никак лесно, човече.
Но правда и чест знаеше да брани!
С бурна жажда за живот бе благословен.
Лоялност и смелост знаеше какво са.
Впускаше се в приключенията невинен и вдъхновен,
преди куршумът гърлото му да жигоса.
За една шибана царевица загина младежът!
Дваж умря, затуй че отиде си на младини.
Несправедливо е! Като животно уби го гърмежът
на пушката, що я има оня, дето ще живее до старини!
Не е честно един да живее и да стреля на воля,
а друг да умре млад и да е живял в неволя!
Но тъкмо това допусна съдбата, тъй безмилостно “правдива”
- смърт да покоси младежа, но не на фронта, а в царевична нива.
Няма надежда в света глупешки!
На една царевица се равнява животът човешки!
И защо ли светът съществува,
щом човешкият живот една царевица струва?
ПП: Стихотворението е написано по действителен случай
© Галифрей Михайлов Всички права запазени