11 февр. 2016 г., 17:24

10 февруари

536 0 0

Името ми точно днес празнува,
защото православен всъщност съм.
Усмивка по лицето ми танцува,
макар да ме боли, че съм навън.

 

Празнуват също днеска и пчелари.
Красиво съвпадение, нали?
Не ме болят житейските шамари,
но че ги има, много ме боли.

 

Името си, много го обичам,
че дар ми е от мама - за това.
Днес зная, че ужасно ми прилича.
То флаг ми е и в радост, и в беда.

 

А знаменосец знамето не губи!
Знамето се брани със сърце.
Очите ми са нежни пеперуди,
мечтите ми - препускащи коне...

 

Аз името докрай ще отстоявам.
Приятели, наздраве за това.
Щурчета във душата ми припяват
химна за приятна свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....