3 февр. 2025 г., 09:46

*** 

  Поэзия
70 0 0
Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис
запява славей нежните рефрени,
на пролетта и лумва изгревът лъчист
в прозорците – от обич озарени.
И времето замира, точно в шест без пет,
секунда-две без глъч и думи груби...
Достатъчни са, цяла вечност за поет,
в безсъниците свои да се влюби...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??