4 июн. 2007 г., 23:33

* * *

863 0 0

Не съм си мислила, че си неземен,
Че си мечта наяве ти
За мене ти реален си и земен
И от това не ме боли...
Не съм си мислила, че ме обичаш,
Че си готов на всичко ти,
Не съм очаквала в любов да се заричаш,
Не съм очаквала от теб лъжи...
Очаквах ти да ме разбираш,
Ала разбираш ли ме ти?
Очаквах в тъмното да ме намираш,
Щом плача ти да казваш:"Спри!".
Не съм очаквала да те обичам,
Да мисля ден и нощ за теб,
За тебе всяка дума да изричам,
Без теб да се превръщам в лед!
Не съм очаквала, че щом те няма
Без теб ще чувствам празнота,
Че ще попадна в тъмна яма
И ти ще бъдеш изход от това...
Не очаквам днес да съжалявам,
Че дадох ти безброй неща,
Но мисля да не продължавам
Да ти подарявам любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Пейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...