4 мар. 2013 г., 10:24

12

1.1K 0 6

Януари. Трепери пулса на малка безнадеждна
снежинка,
подгизва Смисъла.
Февруари. Стрелките на часовника - строшени,
а аз съм агресивна при пълнолуние.
Март. Лабиринтите не са чак толкова чепати,
стръкове светлозелена трева
нарушават спокойствието на земята.
Април. Където и да отида - вали,
каквото и да направя - вали.
Май. Рози, розови, розовеят, розови кученца,
розови котенца...
Юни. Волни таксита, грациозни келнери,
несресани липи. Свят за целувки.
Юли. Цветове по земя и вода,
огънят е бетон, неконтролируеми булчински рокли.
Август. Рисунки върху пясъчен плат,
давам име на една любов,
баламосвам себе си.
Септември. Няма да отида на среща,
защото чета "Сто години самота".
Октомври. Боговете наказват всяка грешка
и слабост, пак ще вали като вчера,
като утре, но всичко е възможно,
когато в ръката на Салвадор има четка.
Ноември. Дърветата се нуждаят от
пробиотици.
Декември. Бионичните хора ми харесват.
Уморена съм от цветове и страсти,
купувам си черно-бял телевизор.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • http://emaiv.wordpress.com/2013/03/11/дванадесет/
  • Напълни ми душата — страхотно, оригинално, интересно! Браво!
  • Няма да си ти, ако няма цветове и аромати в думите ти, даже и черно-бели.
  • Супер!
  • Аз съм зарибена. Също като теб имам цикъл стихотворения за месеците, които бих искала да издам (къде... как?) Твоята поезия ми допада. Дали не може да говорим за сътрудничество? Бих искала да пусна твои стихове в своя блог emaiv.wordpress.com. Ако имаш интерес, моля те, пиши ми един ред на мейла: emaiv@abv.bg Оценявам високо поетичния ти талант.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...