4.03.2013 г., 10:24

12

1.1K 0 6

Януари. Трепери пулса на малка безнадеждна
снежинка,
подгизва Смисъла.
Февруари. Стрелките на часовника - строшени,
а аз съм агресивна при пълнолуние.
Март. Лабиринтите не са чак толкова чепати,
стръкове светлозелена трева
нарушават спокойствието на земята.
Април. Където и да отида - вали,
каквото и да направя - вали.
Май. Рози, розови, розовеят, розови кученца,
розови котенца...
Юни. Волни таксита, грациозни келнери,
несресани липи. Свят за целувки.
Юли. Цветове по земя и вода,
огънят е бетон, неконтролируеми булчински рокли.
Август. Рисунки върху пясъчен плат,
давам име на една любов,
баламосвам себе си.
Септември. Няма да отида на среща,
защото чета "Сто години самота".
Октомври. Боговете наказват всяка грешка
и слабост, пак ще вали като вчера,
като утре, но всичко е възможно,
когато в ръката на Салвадор има четка.
Ноември. Дърветата се нуждаят от
пробиотици.
Декември. Бионичните хора ми харесват.
Уморена съм от цветове и страсти,
купувам си черно-бял телевизор.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • http://emaiv.wordpress.com/2013/03/11/дванадесет/
  • Напълни ми душата — страхотно, оригинално, интересно! Браво!
  • Няма да си ти, ако няма цветове и аромати в думите ти, даже и черно-бели.
  • Супер!
  • Аз съм зарибена. Също като теб имам цикъл стихотворения за месеците, които бих искала да издам (къде... как?) Твоята поезия ми допада. Дали не може да говорим за сътрудничество? Бих искала да пусна твои стихове в своя блог emaiv.wordpress.com. Ако имаш интерес, моля те, пиши ми един ред на мейла: emaiv@abv.bg Оценявам високо поетичния ти талант.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...