Mar 4, 2013, 10:24 AM

12

  Poetry » Other
1.1K 0 6

Януари. Трепери пулса на малка безнадеждна
снежинка,
подгизва Смисъла.
Февруари. Стрелките на часовника - строшени,
а аз съм агресивна при пълнолуние.
Март. Лабиринтите не са чак толкова чепати,
стръкове светлозелена трева
нарушават спокойствието на земята.
Април. Където и да отида - вали,
каквото и да направя - вали.
Май. Рози, розови, розовеят, розови кученца,
розови котенца...
Юни. Волни таксита, грациозни келнери,
несресани липи. Свят за целувки.
Юли. Цветове по земя и вода,
огънят е бетон, неконтролируеми булчински рокли.
Август. Рисунки върху пясъчен плат,
давам име на една любов,
баламосвам себе си.
Септември. Няма да отида на среща,
защото чета "Сто години самота".
Октомври. Боговете наказват всяка грешка
и слабост, пак ще вали като вчера,
като утре, но всичко е възможно,
когато в ръката на Салвадор има четка.
Ноември. Дърветата се нуждаят от
пробиотици.
Декември. Бионичните хора ми харесват.
Уморена съм от цветове и страсти,
купувам си черно-бял телевизор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

  • http://emaiv.wordpress.com/2013/03/11/дванадесет/
  • Напълни ми душата — страхотно, оригинално, интересно! Браво!
  • Няма да си ти, ако няма цветове и аромати в думите ти, даже и черно-бели.
  • Супер!
  • Аз съм зарибена. Също като теб имам цикъл стихотворения за месеците, които бих искала да издам (къде... как?) Твоята поезия ми допада. Дали не може да говорим за сътрудничество? Бих искала да пусна твои стихове в своя блог emaiv.wordpress.com. Ако имаш интерес, моля те, пиши ми един ред на мейла: emaiv@abv.bg Оценявам високо поетичния ти талант.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...