11 мар. 2008 г., 20:32

* * *

771 0 1
Загледана в теб и хоризонта,
стоя сама сред купчина есенни листа.
Опитах се да продължа по пътя си сама,
но ръката ми потрепна и се стисна за твоята ръка.

Опитах безмълвно да побегна,
да забравя изгарящите ти очи.
Забраних си да витая аз около теб,
защото посягах към огън, но докосвах само лед.

Нямам сили да те спра,
но не мога и да те задържа.
Ще бъде по-добре да съм сама,
не искам и да казваш, че като нея съм била.

Опитах се да те разбирам,
но само влюбих се в теб.
"Точната причина"- не я намирам,
и май сега е време да продължим напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...Нямам сили да те спра,
    но не мога и да те задържа.....
    това ми хареса

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...