misteriqta (Мария)
2 325

5 мая 2012 г., 15:32

* * *

Поэзия

672 0 11

Навярно

ще остане

там, където е било,

навярно ще бъде

само очакване -

уталожено,

топящо се,

запомнено,

навярно

така ще те помня,

както те видях -

внезапно,

очароващо,

опияняващо,

навярно

така се съхранява

изключителното -

когато

предстои.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

geowid (Георги Видинов)

трудноста е в това,че този "сандък" с боклука е въображаем всъщност,нереален-достатъчно е само човек да види това

2012-05-10T22:30:12+03:00
misteriqta (Мария)

колкото е по-тежък, толкова по-трудно някой път

2012-05-09T00:52:26+03:00
geowid (Георги Видинов)

затова "сандъкът" трябва да се изхвърли

2012-05-08T18:14:09+03:00
misteriqta (Мария)

да, остарява в сандъка със спомени

2012-05-06T22:17:42+03:00
geowid (Георги Видинов)

даже и това,колкото и да е изключително-когато се съхранява-след като се случи,ще е нещо старо вече

2012-05-06T21:35:49+03:00

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....