17 мая 2009 г., 09:23

* * *

892 0 7

Ще преобърна всичко в теб, когато

във мене пламне онзи огън вечен.

Душата ти ще взема, всичко свято,

във този миг, навярно неизбежен.

 

И всички чувства в тебе ще изпия

с онази неуморна, дива жажда.

Ще ти прошепна, няма да го крия:

във огън всичко хубаво се ражда.

 

Но твоя е вината за това, че

ти клечката кибрит към мен поднесе.

Аз вече мога да огрея здрача...

Но и на светло пътят не е лесен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук вече наистина ме взриви от емоции!Драскай клечката без страх
  • Честит 24 май, Ева! Така или иначе ти вече огря здрача с поетичната си магия. Благословен да е този, който те вдъхновява, за да пишеш по-този начин...Ваше Благородие
  • Хубаво е! Пази кибритчето сухо, че овлажни ли се и огънчето гасне! Зем.
  • Отново тук! Ваше Благородие
  • чудесна си! и на светло, и всякак!

    п.п. помисли по отношение на заглавията, моля! знам, че е трудно, но... днес се сетих за вариант да замениш звездичките и да си разпознаваема за читателите (ако искаш, естествено ). цифрите биха свършили работа... или пък нещо друго, различно от "***".

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....