15 янв. 2007 г., 13:59

15.01.2007g

764 0 11
Набръчка се лицето ми,
като стара, пожълтяла от Слънцето хартия,
как ще се покажа на света такава -
в разцвета на младостта си "стара"?

Частичка живот - усмивка искрена
от къде ли мога да открадна?
Искра любов - нежност изпепеляваща,
кой ли в този свят ще ми даде?

Но опитвам се да имам търпение
и поздравявям деня все по-обнадеждена,
макар спасителната "лодка" да не идва -
пълна до горе с усмивки и любов!
15.01.2007g.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...