Jan 15, 2007, 1:59 PM

15.01.2007g

  Poetry
761 0 11
Набръчка се лицето ми,
като стара, пожълтяла от Слънцето хартия,
как ще се покажа на света такава -
в разцвета на младостта си "стара"?

Частичка живот - усмивка искрена
от къде ли мога да открадна?
Искра любов - нежност изпепеляваща,
кой ли в този свят ще ми даде?

Но опитвам се да имам търпение
и поздравявям деня все по-обнадеждена,
макар спасителната "лодка" да не идва -
пълна до горе с усмивки и любов!
15.01.2007g.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...