15.01.2007 г., 13:59

15.01.2007g

760 0 11
Набръчка се лицето ми,
като стара, пожълтяла от Слънцето хартия,
как ще се покажа на света такава -
в разцвета на младостта си "стара"?

Частичка живот - усмивка искрена
от къде ли мога да открадна?
Искра любов - нежност изпепеляваща,
кой ли в този свят ще ми даде?

Но опитвам се да имам търпение
и поздравявям деня все по-обнадеждена,
макар спасителната "лодка" да не идва -
пълна до горе с усмивки и любов!
15.01.2007g.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...