15Х18
15Х18
"...думите, где е техния смисъл, кажи,
някой друг ги е казал и писал.."
Дали ще съумея словата ти да разчета
и в сърцето ми дали ще оставят белег, следа?
А и пулса ми не може да е леден и суров,
когато там, гореща, страстна "укрива се" любов.
Тези, а и още стотици хиляди въпроси,
бурна река, любопитна, вечер безспир ми носи.
Отговорите трудни отронвам нескопосано,
а може би, изранена от копривите, боса...
все към тебе вървя и към открехнатите двери,
и... там, под дъжда, под дъгата дано се намерим.
И усмихната, щедра, задъхана още тичам,
по гръб не падам и не си признавам, че те обичам.
Приготви се да ме слепиш от прашинки пясъчни,
за да припламнат в очите ми нежни отблясъци...
Да!? И се понасям да стъпя в пустинята жарка,
с дирижабъл да стигна даже до полюса хладен.
Ако това, в доказателство, изглежда ти малко,
припомни ми, че все още си и гладен, и жаден...
Между 210 и 270 :)
30.05.2007год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
