Меричка (Мери Попинз)
718 2544
30.05.2007 г., 14:04 ч.

15Х18 

  Поезия
490 0 12
 

15Х18


                       "...думите, где е техния смисъл, кажи,

                        някой друг ги е казал и писал.."

                       


Дали ще съумея словата ти да разчета

и в сърцето ми дали ще оставят белег, следа?

А и пулса ми не може да е леден и суров,

когато там, гореща, страстна "укрива се" любов.


Тези, а и още стотици хиляди въпроси,

бурна река, любопитна, вечер безспир ми носи.

Отговорите трудни отронвам нескопосано,

а може би, изранена от копривите, боса...

все към тебе вървя и към открехнатите двери,

и... там, под дъжда, под дъгата дано се намерим.


И усмихната, щедра, задъхана още тичам,

по гръб не падам и не си признавам, че те обичам.

Приготви се да ме слепиш от прашинки пясъчни,

за да припламнат в очите ми нежни отблясъци...



Да!? И се понасям да стъпя в пустинята жарка,

с дирижабъл да стигна даже до полюса хладен.

Ако това, в доказателство, изглежда ти малко,

припомни ми, че все още си и гладен, и жаден...



Между 210 и 270 :) 

 

30.05.2007год.

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??