30 may 2007, 14:04

15Х18 

  Poesía
489 0 12
 

15Х18


                       "...думите, где е техния смисъл, кажи,

                        някой друг ги е казал и писал.."

                       


Дали ще съумея словата ти да разчета

и в сърцето ми дали ще оставят белег, следа?

А и пулса ми не може да е леден и суров,

когато там, гореща, страстна "укрива се" любов.


Тези, а и още стотици хиляди въпроси,

бурна река, любопитна, вечер безспир ми носи.

Отговорите трудни отронвам нескопосано,

а може би, изранена от копривите, боса...

все към тебе вървя и към открехнатите двери,

и... там, под дъжда, под дъгата дано се намерим.


И усмихната, щедра, задъхана още тичам,

по гръб не падам и не си признавам, че те обичам.

Приготви се да ме слепиш от прашинки пясъчни,

за да припламнат в очите ми нежни отблясъци...



Да!? И се понасям да стъпя в пустинята жарка,

с дирижабъл да стигна даже до полюса хладен.

Ако това, в доказателство, изглежда ти малко,

припомни ми, че все още си и гладен, и жаден...



Между 210 и 270 :) 

 

30.05.2007год.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??