7 мая 2007 г., 11:38

? ? ?

613 0 1
На времето жестоките обиди
ще изпепелят ли любовта у нас?
Ти и аз, когато се разбулим,
ще имаме ли над нея власт?
Ще стане ли тя истерична,
предсказуема, нежелана?
Ще остави ли в сърцата ни
белег от незарастнала рана?
Покорството на страшното утре
не е ли мрачен кошмар?
Ще можем ли върху плещите си
немощни да носим такъв товар?

На времето жестоките обиди
да изправим пред страшния съд,
а любовта ни - единствен свидетел -
ще ни защити със своята гръд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...