7.05.2007 г., 11:38

? ? ?

615 0 1
На времето жестоките обиди
ще изпепелят ли любовта у нас?
Ти и аз, когато се разбулим,
ще имаме ли над нея власт?
Ще стане ли тя истерична,
предсказуема, нежелана?
Ще остави ли в сърцата ни
белег от незарастнала рана?
Покорството на страшното утре
не е ли мрачен кошмар?
Ще можем ли върху плещите си
немощни да носим такъв товар?

На времето жестоките обиди
да изправим пред страшния съд,
а любовта ни - единствен свидетел -
ще ни защити със своята гръд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...