На времето жестоките обиди
ще изпепелят ли любовта у нас?
Ти и аз, когато се разбулим,
ще имаме ли над нея власт?
Ще стане ли тя истерична,
предсказуема, нежелана?
Ще остави ли в сърцата ни
белег от незарастнала рана?
Покорството на страшното утре
не е ли мрачен кошмар?
Ще можем ли върху плещите си
немощни да носим такъв товар?

На времето жестоките обиди
да изправим пред страшния съд,
а любовта ни - единствен свидетел -
ще ни защити със своята гръд.