Със тебе преди толкова години

животът странно двама ни събра,

случайна среща взе, че уреди ни

непредсказуемата ни съдба:

решена да ни свърже в едно цяло,

тя пътищата наши прекрои;

така различни бяхме отначало,

че сякаш невъзможно бе почти.

Макар и да не ти е било лесно,

ти собствен път от рано си избрал,

все в търсене на нещо неизвестно

във всичките посоки си вървял.

Като река, течаща без промяна,

бях аз и монотонно си живях,

във сянка се стараех да остана -

несигурна и много плаха бях.

Когато се застигнахме по пътя,

приехме всичко като на шега,

очаквахме раздялата сто пъти,

но заедно вървим и до сега.

С теб винаги поделяхме по равно

щастливите и лошите си дни,

стопявахме различията плавно,

един към друг все по-привързани.

И трудностите даже не успяха

да ни пречупят - ти не позволи,

проблемите да ни измъчват спряха,

чрез тях по-близки станахме дори.

И врекох се - дори преди да мога

да нося гордо брачната халка.

Макар и рано, врекох се пред Бога,

че аз ще бъда твоята жена.

След време официално потвърдихме

съюза си със подпис и със „ДА”,

от чашата църковна двама пихме,

във храма благ свещеник ни венча.

Макар и оттогава да отмина

известно време, вчера сякаш бе,

и сякаш вчера бяхме с теб двамина

в прегръдка под дъждовното небе:

един чадър и двама непознати

на първа среща в някакво кафе -

смутен и тих тогава ме изпрати

оттам нататък тръгна ни добре...

С годините животът се променя,

променяме се бавно аз и ти

и тук-таме сребристото заменя

цвета на лешник в моите коси.

И ти не си младежът, който срещнах,

но детското във тебе си личи-

за мене ти ще си останеш вечно

красив и млад, на двадесет и три.

Дано, когато двама остареем

един на друг все още да държим,

дано да можем вечно да се смеем

и чувствата във нас да задържим.

Посветено на съпруга ми Цветелин, с когото съдбата ме срещна преди седем години и напълно промени живота ми!