18.05.2009 (годишнина)
Със тебе преди толкова години
животът странно двама ни събра,
случайна среща взе, че уреди ни
непредсказуемата ни съдба:
решена да ни свърже в едно цяло,
тя пътищата наши прекрои;
така различни бяхме отначало,
че сякаш невъзможно бе почти.
Макар и да не ти е било лесно,
ти собствен път от рано си избрал,
все в търсене на нещо неизвестно
във всичките посоки си вървял.
Като река, течаща без промяна,
бях аз и монотонно си живях,
във сянка се стараех да остана -
несигурна и много плаха бях.
Когато се застигнахме по пътя,
приехме всичко като на шега,
очаквахме раздялата сто пъти,
но заедно вървим и до сега.
С теб винаги поделяхме по равно
щастливите и лошите си дни,
стопявахме различията плавно,
един към друг все по-привързани.
И трудностите даже не успяха
да ни пречупят - ти не позволи,
проблемите да ни измъчват спряха,
чрез тях по-близки станахме дори.
И врекох се - дори преди да мога
да нося гордо брачната халка.
Макар и рано, врекох се пред Бога,
че аз ще бъда твоята жена.
След време официално потвърдихме
съюза си със подпис и със „ДА”,
от чашата църковна двама пихме,
във храма благ свещеник ни венча.
Макар и оттогава да отмина
известно време, вчера сякаш бе,
и сякаш вчера бяхме с теб двамина
в прегръдка под дъждовното небе:
един чадър и двама непознати
на първа среща в някакво кафе -
смутен и тих тогава ме изпрати
оттам нататък тръгна ни добре...
С годините животът се променя,
променяме се бавно аз и ти
и тук-таме сребристото заменя
цвета на лешник в моите коси.
И ти не си младежът, който срещнах,
но детското във тебе си личи-
за мене ти ще си останеш вечно
красив и млад, на двадесет и три.
Дано, когато двама остареем
един на друг все още да държим,
дано да можем вечно да се смеем
и чувствата във нас да задържим.
Посветено на съпруга ми Цветелин, с когото съдбата ме срещна преди седем години и напълно промени живота ми!
© Ангелина Трифонова All rights reserved.
