4 сент. 2008 г., 08:05
****
Щом деня заспи
и небето се обсипе със звезди,
с нощта оставаме сами
и вървим по криволичещи пътеки.
Луната слуша моите мечти,
и думичка не казва - все мълчи.
В мрака отекват тихите ми стъпки
и пробождат ме студени тръпки.
С нощта сама вървях до сутринта
и тихо плачех с луната,
а от горещите ми сълзи
родиха се звезди.
и небето се обсипе със звезди,
с нощта оставаме сами
и вървим по криволичещи пътеки.
Луната слуша моите мечти,
и думичка не казва - все мълчи.
В мрака отекват тихите ми стъпки
и пробождат ме студени тръпки.
С нощта сама вървях до сутринта
и тихо плачех с луната,
а от горещите ми сълзи
родиха се звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ида Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
