4 сент. 2008 г., 08:05

****

953 0 3
Щом деня заспи
и небето се обсипе със звезди,
с нощта оставаме сами
и вървим по криволичещи пътеки.

Луната слуша моите мечти,
и думичка не казва - все мълчи.
В мрака отекват тихите ми стъпки
и пробождат ме студени тръпки.

С нощта сама вървях до сутринта
и тихо плачех с луната,
а от горещите ми сълзи
родиха се звезди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • @ valevt - тъжно блестяха, защото тъгуваха с мен

    @ katkatkat - поздрав и за теб.

    Радвам се, че ви е харесало това тъжно стихче!
  • На мен също ми хареса!
    Поздравче
  • какви красиви звезди... но блестят с тъга...
    браво, много ми хареса!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...