4 сент. 2008 г., 08:05

****

948 0 3
Щом деня заспи
и небето се обсипе със звезди,
с нощта оставаме сами
и вървим по криволичещи пътеки.

Луната слуша моите мечти,
и думичка не казва - все мълчи.
В мрака отекват тихите ми стъпки
и пробождат ме студени тръпки.

С нощта сама вървях до сутринта
и тихо плачех с луната,
а от горещите ми сълзи
родиха се звезди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • @ valevt - тъжно блестяха, защото тъгуваха с мен

    @ katkatkat - поздрав и за теб.

    Радвам се, че ви е харесало това тъжно стихче!
  • На мен също ми хареса!
    Поздравче
  • какви красиви звезди... но блестят с тъга...
    браво, много ми хареса!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...