4 sept 2008, 8:05

****

  Poesía
946 0 3
Щом деня заспи
и небето се обсипе със звезди,
с нощта оставаме сами
и вървим по криволичещи пътеки.

Луната слуша моите мечти,
и думичка не казва - все мълчи.
В мрака отекват тихите ми стъпки
и пробождат ме студени тръпки.

С нощта сама вървях до сутринта
и тихо плачех с луната,
а от горещите ми сълзи
родиха се звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ида Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • @ valevt - тъжно блестяха, защото тъгуваха с мен

    @ katkatkat - поздрав и за теб.

    Радвам се, че ви е харесало това тъжно стихче!
  • На мен също ми хареса!
    Поздравче
  • какви красиви звезди... но блестят с тъга...
    браво, много ми хареса!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...