****
Щом деня заспи
и небето се обсипе със звезди,
с нощта оставаме сами
и вървим по криволичещи пътеки.
Луната слуша моите мечти,
и думичка не казва - все мълчи.
В мрака отекват тихите ми стъпки
и пробождат ме студени тръпки.
С нощта сама вървях до сутринта
и тихо плачех с луната,
а от горещите ми сълзи
родиха се звезди.
и небето се обсипе със звезди,
с нощта оставаме сами
и вървим по криволичещи пътеки.
Луната слуша моите мечти,
и думичка не казва - все мълчи.
В мрака отекват тихите ми стъпки
и пробождат ме студени тръпки.
С нощта сама вървях до сутринта
и тихо плачех с луната,
а от горещите ми сълзи
родиха се звезди.
© Ида All rights reserved.
