* * *
Ще претегля любовта ти,
от едната страна - любовта на мечтите,
а от другата - днешната - таз,
която извира ей тук, от гърдите,
тръгва по дните със хиляди бързеи,
а носи я времето задъхана и изморена,
но сили набираща в стръмното.
Претегли и ти моята,
таз, която прощава,
таз, която забравя,
таз, която греши.
Претегли я и ще видиш тогава,
че по стръмното,
пътят на двете най-много личи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Стоянова Все права защищены
