Стойна_5912
27 результатов
И... стъпките белязах -
от тръните в нозете си.
Вървях през драките,
не беше светло!
Не, не гонех върховете, ...
  1255  15 
Не ме търси в среднощни серенади -
не съм аз ренесансовият мъж.
Сух съм и върху ми не е падал
ни капчица от романтичен дъжд!
Не рея поглед към звездите. ...
  1554  18 
Грешни сме, не че я има змията!
Творецът и нея създал е с душа!
Щом усети погрешната стъпка, тя бяга.
Не, не от страх,
иска само ...
  1029  13 
Себе си съм
и това ми стига -
подлога
ничия
не съм! ...
  1041  15 
"Лори не спиш ли..."
На Никола Вапцаров
Не спя, Поете,
толкова години -
работих в този същия завод - ...
  2962  21 
Събудена от нещо във гърдите,
една сълза достигна до очите ми.
Безоблачна и тиха търколи се
и без да иска да се сбъдне,
да, без да иска, прероди се ...
  1200  23 
Всичко е точно!
На съдбата напук -
ще се взема в ръцете си,
ще свия юмрук,
ще мина над ...
  1987  20 
На твоя праг ще спра аз за просия -
намръзнах се и диря добрина!
Поне под стряхата ти да се свия,
намокри ме до кости вън дъжда!
Чадър не нося и не крия - ...
  1199  24 
На 25.04.2009 г. се навършиха 40 дни от смъртта на моята майка. Болка е...
Прости ми, мамо,
не казвах по-често,
че те обичам
ранявах те само - ...
  1105  13 
Как ми напомняш, розово мое мушкато,
двора на мама, окъпан в росица и мед,
асмата на тате - със пълни зърна чисто злато
и двата чимшира на прага отпред.
Как ми напомняш, розово мое мушкато, ...
  953  16 
Елексир бъди ми, да те вкуся!
Нощ бъди, за да се скрием
с теб насаме, дори в съня си,
да преоткрием, че сме ние!
Бъди ми болка, да те усетя, ...
  2565  28 
Паничките*
В скалите са дълбали дъждовете -
панички да направят за сълзите си.
От чистата вода сърни да пият.
А Богът - Слънце да я освети. ...
  1082  15 
Живеем безпаметни, живеем орисани.
На бунището хвърляме истини.
Свят непотребен - дали?
Забравихме да се радваме.
Как да отглеждаме розата? ...
  1194  34 
Родена в светлината
на случайно докосване, превърнала се в нежност,
а може би във всичко...
Издигана, ранявана,
намерила покоя - ...
  1424  15 
За миг си помислих, че с моя Пегас,
ще стигна Парнас, ех, да стигна Парнас!
Но къде да намеря подкови за тези копита?
Бедата голяма, отвсякъде дебне!
Парнас е далече! ...
  1027  16 
Остави ме да се случа -
тъй, както бях замислена в началото -
естествена, внезапна, неповторима!
Остави ме да се случа -
в непристъпното ти его ...
  2525  24 
След шествието бурно на мига -
събрал телата в лудо съвършенство,
една внезапна мъничка сълза
ще грабне всичкото блаженство.
След мига ще остане накрая ...
  790  11 
Нощта ни грабва - звездна, дива,
но тази нощ е в други времена.
Със шал загръщаш ме да не простина,
но този шал - раздяла е сега.
Разделят ни милиони дни и нощи, ...
  1047  24 
Колко лудо цъфтят петуниите,
със разтворени нежни фунийки!
Като малки латерни, от които
аз дочувам най-цветната музика.
Тя се носи от всички балкони, ...
  1013  16 
Ще дойда при тебе, Ще дойда при тебе
като циганско лято, като циганско лято,
миг преди зимата. миг преди зимата.
Ще дойда при тебе, Но да взема, ще дойда,
ще дойда, когато аз някога дадох ти ...
  925  12 
Да ме сънуваш под твоята власт,
млада и хубава (било е) не съм!
Да пиеш до лудост от моята страст,
еротично е, ала е сън!
И какво от това, щом се ражда любов. ...
  1093  19 
Прощавай, изумрудна,
във боровете скрита,
прииждаща във нежност тишина!
Докоснах те едва,
а те събудих! ...
  1196  20 
Запомни ме! - не мен, а шума на косите ми,
които падат надолу, искруващи в тъмното.
Запомни ги! Запомни ме! - не мен, не чертите ми,
а устните, шепнещи хубави думи!
Запомни ги! Запомни ме! - не мен, а душата ми, ...
  913  11 
Пак минах на червено, не дочаках
зеленото да мигне - разрешено.
Нахлух в съня ти безвъзвратно,
макар че беше забранено.
Нахлух? - Не! - ти ме покани, ...
  1761 
Ще дойда внезапно, не пропускай мига.
Аз над теб ще се спусна като цветна дъга.
Ти за мен разтвори се, попий ме докрай,
в лудост тръпна, но спри ме, да не мина отвъд.
И във плът да превърна безплътността на мига. ...
  924 
Живеем изнервено - от нищото и всичкото.
От многото проблеми забравяме огнището.
Как да го разжарим - изтляло е отдавна.
Дървата са сурови, обич тук ни трябва!
А тя къде е, Господи? - забравихме я в пътя. ...
  764 
Ще претегля любовта ти,
от едната страна - любовта на мечтите,
а от другата - днешната - таз,
която извира ей тук, от гърдите,
тръгва по дните със хиляди бързеи, ...
  921 
Предложения
: ??:??