24 янв. 2007 г., 16:46

* * *

936 0 1

Кокиче

Ето ранното кокиче,
нежно-снежното момиче
пъди всеки мокър сняг,
за игра ни дава знак.

Със разперени листенца
бързо скача през поленца,
украсява и раздава
снежна доброта.

-Минзухарче,ей другарче
казва весело в снега
-Пак си станал,
ей жълтурчо
да посрещнеш пролетта,
 с красотата във ръка.

Мен изпращаш
и сам подхващаш,
песента на пролетта,
а аз кокиченцето нежно
всеки път ще бъда снежно.
Ще прехвърлям свежестта,
в твоите жълтички листа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йолита Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....