Кокиче
Ето ранното кокиче,
нежно-снежното момиче
пъди всеки мокър сняг,
за игра ни дава знак.
Със разперени листенца
бързо скача през поленца,
украсява и раздава
снежна доброта.
-Минзухарче,ей другарче
казва весело в снега
-Пак си станал,
ей жълтурчо
да посрещнеш пролетта,
с красотата във ръка.
Мен изпращаш
и сам подхващаш,
песента на пролетта,
а аз кокиченцето нежно
всеки път ще бъда снежно.
Ще прехвърлям свежестта,
в твоите жълтички листа.
© Йолита Лазарова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
