24.01.2007 г., 16:46

* * *

939 0 1

Кокиче

Ето ранното кокиче,
нежно-снежното момиче
пъди всеки мокър сняг,
за игра ни дава знак.

Със разперени листенца
бързо скача през поленца,
украсява и раздава
снежна доброта.

-Минзухарче,ей другарче
казва весело в снега
-Пак си станал,
ей жълтурчо
да посрещнеш пролетта,
 с красотата във ръка.

Мен изпращаш
и сам подхващаш,
песента на пролетта,
а аз кокиченцето нежно
всеки път ще бъда снежно.
Ще прехвърлям свежестта,
в твоите жълтички листа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йолита Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...