* * *
тя не го обича
дори не го харесва
не го и мрази
а гори.
изгаря цяла като факла
димят косите ù
сълзите парят
жълти кълба лава
валят и плача
падат във краката ми
разтапят се
остават кратери в земята
и не зная що да сторя
протягам се да я прегърна
и се сривам
в черна пепел
тя е крясък, стон
и шепот,
а той проклетия му ням и глух невежа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Панайотова Все права защищены
