* * *
тя не го обича
дори не го харесва
не го и мрази
а гори.
изгаря цяла като факла
димят косите ù
сълзите парят
жълти кълба лава
валят и плача
падат във краката ми
разтапят се
остават кратери в земята
и не зная що да сторя
протягам се да я прегърна
и се сривам
в черна пепел
тя е крясък, стон
и шепот,
а той проклетия му ням и глух невежа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Панайотова Всички права запазени
