9 окт. 2010 г., 23:03

* * *

861 0 2

Протегни ръце!

Но не го късай!

Вземи го нежно

и го обичай!

Докоснеш ли го,

не го наранявай,

а с радост и любов го дарявай.

Не го лъжи,

не го притискай!

Остави го, нека има свой малък дом.

То от тебе нищо не иска,

каквото решиш, това му дай.

Притаи дъх до него в нощта

и с нежността на твоите длани стопли го,

а събудиш ли се на сутринта,

дай му крилете на вятъра и пусни го.

Пусни го!

Нека полети,

нека  малко се опари

или в по-нежни длани

от твоите да се погали.

Пусни го!

Чакай!

Призори то върне ли се,

ти ще знаеш,

завинаги за тебе ще тупти

моето сърце

в твоите ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...