Протегни ръце!
Но не го късай!
Вземи го нежно
и го обичай!
Докоснеш ли го,
не го наранявай,
а с радост и любов го дарявай.
Не го лъжи,
не го притискай!
Остави го, нека има свой малък дом.
То от тебе нищо не иска,
каквото решиш, това му дай.
Притаи дъх до него в нощта
и с нежността на твоите длани стопли го,
а събудиш ли се на сутринта,
дай му крилете на вятъра и пусни го.
Пусни го!
Нека полети,
нека малко се опари
или в по-нежни длани
от твоите да се погали.
Пусни го!
Чакай!
Призори то върне ли се,
ти ще знаеш,
завинаги за тебе ще тупти
моето сърце
в твоите ръце.
© Павлина Стоянова Todos los derechos reservados