9 oct 2010, 23:03

* * *

856 0 2

Протегни ръце!

Но не го късай!

Вземи го нежно

и го обичай!

Докоснеш ли го,

не го наранявай,

а с радост и любов го дарявай.

Не го лъжи,

не го притискай!

Остави го, нека има свой малък дом.

То от тебе нищо не иска,

каквото решиш, това му дай.

Притаи дъх до него в нощта

и с нежността на твоите длани стопли го,

а събудиш ли се на сутринта,

дай му крилете на вятъра и пусни го.

Пусни го!

Нека полети,

нека  малко се опари

или в по-нежни длани

от твоите да се погали.

Пусни го!

Чакай!

Призори то върне ли се,

ти ще знаеш,

завинаги за тебе ще тупти

моето сърце

в твоите ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...